Джулиен Парсънс:
RAMM събира изобразително изкуство откакто отвори врати през 1860 г., а през последните 150 години сме събрали огромна гама. В момента имаме около 7000 произведения на изкуството в колекцията.
Аз съм Джулиан Парсънс; Аз съм ръководител на колекциите в RAMM.
Колекцията, която до голяма степен е на склад, ние избираме парчета за конкретна изложба, която наричаме закачане – основно ротация на произведенията на всеки няколко месеца – така че да можем да дадем нова тема или нова интерпретация на парчетата. И мисля, че това е важно, защото очевидно не можем да покажем целия материал, но искаме да дадем на хората достъп до колкото можем повече от изкуството.
Колекцията, със сигурност през първите сто години, първия век, беше в голяма степен за събиране на починали художници, беше за събиране на исторически произведения и това е отразено в голяма част от колекцията.
Така че това е портретът на Джоан Тъкфийлд, който е една от най-ранните творби в колекцията на RAMM. Знаем, че Джоан е била съпруга на кмета на Ексетър Джон Тъкфийлд, който е бил кмет на Ексетър през 1550 г.
След смъртта на Джон Джоан остава наистина важен член на обществото в Ексетър, за което може би не мислим в периода на късното средновековие, че жените са важни членове на обществото, но тя със сигурност беше. Така че тя беше с добри връзки, богата и влиятелна.
Скорошни изследвания дори показаха къде е живяла и знаем, че е живяла в енорията Сейнт Панкрас в Ексетър, в един от най-богатите райони в града за живеене, на главната улица.
Така че, ако се вгледате много внимателно в портрета, а той беше показан и на рентгенова снимка, всъщност можете да видите останките от изправена яка, с която Джоан първоначално би била показана. Картината беше прерисувана с по-модерна качулка с форма на фронтон.
Хората искаха да бъдат показани в най-модерния костюм в техните картини. Така че понякога тези, ако произведенията отнемаха много време за създаване, хората променяха модата си, за да се уверят, че са показани в най-актуалното оборудване на съвременния език.
Така че мисля, че е страхотен начинът, по който можете да гледате портрета на Джоан. Тя е доста строго изглеждаща дама, но всъщност има страхотна история зад нея. И знаем, че когато тя почина, тя остави пари в завещанието си на благотворителни организации за бедните. Така че има усещане за това в картината, мисля, и мисля, че това е наистина прекрасен портрет.
В рамките на колекцията очевидно има произведения на някои от най-важните художници в британската история на изкуството. Един от тях е JMW Turner. Търнър е идвал в Югозапада няколко пъти и знаем, че е идвал през 1814 г. и е правил скици около долината Дарт, около река Дарт.
Дванадесет години по-късно той превръща една от тези скици и групи от скици в по-завършена творба, която показва абатството Бъкфастли и река Дарт, която се вие през долината. И също така показва на преден план няколко момчета, които щипят яйца от птичи гнезда. Така че има и истинско усещане за местния вкус.
В колекцията има разнообразие, но има и усещане за приемственост и съгласуваност. Така че работата се фокусира върху Югозапада и по-специално Девън. Още от 18-ти век художниците идват на югозапада, за да изобразяват пейзажа, по-специално поради естеството на пейзажа и поради важността на района по отношение на артистично убежище, артистична зона.
И така, почти сто години след Търнър, художниците все още идват в Югозапада. И през 1913 г. Люсиен Писаро дойде в Югозапада. Картината, която имаме, е картина, която показва ферма Ривърсбридж, която е ферма, разположена сред красива природа.
Люсиен Писаро е най-големият син на Камий Писаро, френският художник импресионист. Той е възпитан, знаете, заобиколен от художници като Реноар и Моне, Сьора. И мисля, че веднага можете да видите в работата на Писаро, тя все още носи останките, ехото от възпитанието му във Франция с това много импресионистично чувство.
Писаро продължаваше да се връща към тази сцена, за да се опита да улови момента, в който ябълковият цвят започва да се появява на дърветата. Очевидно тази година през 1921 г. беше много влажна пролет, така че той трябваше да намери подходящия момент, точно когато смяташе, че дърветата са в най-добрия си вид.
Друго произведение, което особено харесвам, е портретът на Ейбрахам Кан. Не знаем със сигурност самоличността на художника, но се смята, че е Хенри Каунтър и е рисувана около 1850 г. Творбата показва наистина отличителна фигура и ако погледнете картината, има улики за неговата професия .
Шапката, шалът и палтото на главната фигура, и той се обляга на цокъл, а на цокъла има фигура на Херкулес, показваща сила, и след това резбован цокъл с няколко фигури. И ако погледнете внимателно фигурите, ще видите, че те са на път да започнат борба. Всичко това са улики за самоличността на Ейбрахам Кан, който беше последният шампион по борба в стил Девън.
Историите са, че те биха накисвали ботушите си в неща като кръв от бик, така че да бъдат оставени да изсъхнат и да станат наистина твърди, така че да могат да нанесат повече наранявания на опонентите си. Ето защо Ейбрахам Кан стана толкова успешен според нас.
Колекциите са вдъхновение и за живите творци. Така че очевидно сме работили със съвременни художници по конкретни проекти около колекциите. И също така има чувството, че все още искаме да събираме. Знаете ли, това не е мъртва колекция, това е колекция, която се разраства през цялото време.
Стойността на колекцията наистина е, със сигурност за възгледите на местния район, че те капсулират, често, история, сграда, улични сцени, които са изчезнали напълно. И, например, в Ексетър, очевидно е бил бомбардиран по време на войната, много от това е отишло завинаги и понякога единственият запис на някои от тези улични сцени, някои от тези фантастични исторически сгради, съществуват в картините, които имаме тук: акварелите, рисунките, скиците.
Така че това е наистина ценен ресурс. Това е една от причините да публикуваме възможно най-много онлайн, така че хората да имат достъп до материала: не само заради художествените му качества, но и заради стойността му в исторически изследвания и семейни истории. Така че това е наистина динамично усещане за активност в колекцията.
Една от радостите да работиш в музея и да работиш като куратор или член на екипа на колекциите е да можеш да се доближиш толкова близо до произведенията. Искам да кажа, знаете ли, мисля, че това е опит, който много малко хора имат, особено когато гледате работата на велики, известни художници, велики майстори на своя занаят. Това ми се струва истинска привилегия.
Усещането за усилието, необходимо за създаване на велико изкуство, е това, което ме поразява. Не става въпрос само за талант; това също е свързано с упорит труд и отдаденост и правене на едно и също нещо отново и отново. Така че чувствам, че има усещане за разбиране, че в живота, вероятно като в изкуството, това е отчасти талант, но също е отчасти отдаденост, мотивация и фокус. Мисля, че това е едно от нещата, които вземам от колекцията.
